10 jun 2024, 11:50

Девойката, която се гримира 

  Poesía » De amor
659 1 2

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА

 

... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –

една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,

от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –

и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,

красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,

 

тя сигурно косици ще му вейне, щом дойде подходящият момент,

ще хлътне във таксито на бакшиша, така далеч от погледа ми тих,

а аз – в писателската своя ниша, ще я рисувам в своя малък стих,

ще си я смислям в полет из Всемира във НЛО-то си от rent-a-car! –

девойчицата, дето се гримира на припечето в пролетния парк...

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??