Девойката, която се гримира

10 июн. 2024 г., 11:50

Поэзия » Любовная

610 1 2

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА

... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –

една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,

от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –

и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,

красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,

тя сигурно косици ще му вейне, щом дойде подходящият момент,

ще хлътне във таксито на бакшиша, така далеч от погледа ми тих,

а аз – в писателската своя ниша, ще я рисувам в своя малък стих,

ще си я смислям в полет из Всемира във НЛО-то си от rent-a-car! –

девойчицата, дето се гримира на припечето в пролетния парк...

yotovava (Валентина Йотова)

2024-06-10T15:16:46+03:00

Неподражем.
художника (Веселин Христов)

2024-06-10T11:56:33+03:00

Ейййй...усмихна ме. Браво! Не знам дали си пиянде, ама си голямо "ренде". Как ги дялкаш само тия думички.