Девойката, която се гримира
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде,
красавица е! – рекох си – и нейде сега я чака някой млад левент,
тя сигурно косици ще му вейне, щом дойде подходящият момент,
ще хлътне във таксито на бакшиша, така далеч от погледа ми тих,
а аз – в писателската своя ниша, ще я рисувам в своя малък стих,
ще си я смислям в полет из Всемира във НЛО-то си от rent-a-car! –
девойчицата, дето се гримира на припечето в пролетния парк...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
