16 oct 2018, 17:35

Девойката, която ти постла легло

2.7K 11 26

                    на Е. С.

(Вдъхновено от Робърт Бърнс –

„Девойката, която ми постла легло”)

 

 

Девойката, която ти постла легло,

ти взе в обятията си нетърпеливо.

Душата ѝ бе крехка – от кристал стъкло.

Не знаеше ли, че е толкова чуплива?...

 

Девойката, която ти постла легло,

четеше Бърнс… А ти в гласа ѝ бе заслушан…

И кой да каже за добро или за зло

заразна бе за нея мъжката ти лудост…

 

Девойката, която ти постла легло,

превърна ти в жена, но не – в съпруга, майка…

Мечтата ѝ, останала с едно крило,

не литна пак… Едва не я уби, за малко...

 

Девойката, която ти постла легло,

завиваше те с непорочното си тяло…

Тя теб избра… Дали бе изборът ѝ лош?

Сега дори не питаш как е оцеляла…

 

И още броди в мрачни дебри от въпроси –

защо се случи… и какво ли би било…

При нея все се връщаш... В себе си я носиш ...

Девойката, която ти постла легло…


 

Албена Димитрова

 

14.10.2018.

София.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Един живот в пет куплета... Много ми хареса!
  • Благодаря ти, мила Руми, усетила си ме... Бъди здрава, нека любовта бъде винаги с теб!
  • Да, Албенка, умееш да твориш, дори от мъката си успяла да изградиш красота!
  • Благодаря ти, мила Иржи! Както винаги, усещаш...Прегръщам те! Бъди здрава и все така лъчезарна и вдъхновена!
  • Такава откровена и докосваща изповед е този стих,Албена ,че много жени биха се оприличили с твоята героиня!Тъжно като действителност,описано в перфектния ти стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...