на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо.
Душата ѝ бе крехка – от кристал стъкло.
Не знаеше ли, че е толкова чуплива?...
Девойката, която ти постла легло,
четеше Бърнс… А ти в гласа ѝ бе заслушан…
И кой да каже за добро или за зло
заразна бе за нея мъжката ти лудост…
Девойката, която ти постла легло, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse