Девойката, която ти постла легло
на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо.
Душата ѝ бе крехка – от кристал стъкло.
Не знаеше ли, че е толкова чуплива?...
Девойката, която ти постла легло,
четеше Бърнс… А ти в гласа ѝ бе заслушан…
И кой да каже за добро или за зло
заразна бе за нея мъжката ти лудост…
Девойката, която ти постла легло,
превърна ти в жена, но не – в съпруга, майка…
Мечтата ѝ, останала с едно крило,
не литна пак… Едва не я уби, за малко...
Девойката, която ти постла легло,
завиваше те с непорочното си тяло…
Тя теб избра… Дали бе изборът ѝ лош?
Сега дори не питаш как е оцеляла…
И още броди в мрачни дебри от въпроси –
защо се случи… и какво ли би било…
При нея все се връщаш... В себе си я носиш ...
Девойката, която ти постла легло…
Албена Димитрова
14.10.2018.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
