6 dic 2023, 18:29

Девойката от Рилската пустиня 

  Poesía » De amor
115 2 2

ДЕВОЙКАТА ОТ РИЛСКАТА ПУСТИНЯ

 

... слизах си съвсем полека сам – по горската пътека,

както си вървях из клека, в миг девойчица съзрях –

бяла, румена, засмяна! – вятър вейна ѝ в сукмана,

и не знам какво ми стана! – я погледнах – някак плах,

във косите ѝ от свила росна китка бе се свила,

и със страшна сила Рила мен снагата ми наля! –

 

дигнах таз девойка млада върху лятната ливада,

бяхме грешници от Ада, влезли в Райските поля!

Кротка – съща монахиня! – в нейната забрадка синя

млъкна Рилската пустиня, славейче не чух дори...

Паднал в сладостна омая, цяла зима си мечтая

да изчезнем пак във Рая с туй девойче – вдън гори!

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??