Когато ти дойде
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше
в прегръдките на любовта.
Сега от стари календари
отминали щастливи дни
подигравателно се смеят.
Аз търся своя Мефистофел-
за глътка минало душата си разменям.
А след това със старите слова
Смъртта ще призова.
Къде е Мефистофел ?
© НадиКа – Н.Тодорова
© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи »