9.04.2022 г., 15:49

Когато ти дойде

982 0 3

Когато ти дойде

            мечтата зрънце се разцъфна в истина.

И на мига да спре

            готова бях аз като Фауст да извикам.

Уви, дъхът ми спеше

            в прегръдките на любовта.

Сега от стари календари

            отминали щастливи дни

       подигравателно се смеят.

Аз търся своя Мефистофел-

            за глътка минало душата си разменям.

А след това със старите слова

             Смъртта ще призова.

Къде е Мефистофел ?


© НадиКа – Н.Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...