Когато ти дойде
мечтата зрънце се разцъфна в истина.
И на мига да спре
готова бях аз като Фауст да извикам.
Уви, дъхът ми спеше
в прегръдките на любовта.
Сега от стари календари
отминали щастливи дни
подигравателно се смеят.
Аз търся своя Мефистофел-
за глътка минало душата си разменям.
А след това със старите слова ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up