Apr 9, 2022, 3:49 PM

Когато ти дойде

  Poetry
976 0 3

Когато ти дойде

            мечтата зрънце се разцъфна в истина.

И на мига да спре

            готова бях аз като Фауст да извикам.

Уви, дъхът ми спеше

            в прегръдките на любовта.

Сега от стари календари

            отминали щастливи дни

       подигравателно се смеят.

Аз търся своя Мефистофел-

            за глътка минало душата си разменям.

А след това със старите слова

             Смъртта ще призова.

Къде е Мефистофел ?


© НадиКа – Н.Тодорова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тодорова - НадиКа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...