Човек (Анна Станоева)
190 4960
11 may 2010, 14:39

Диабо(лично) 

  Poesía » Otra
892 0 14

Как ме хванаха пустите дяволи,

като хищник разкъсват отвътре.

Ненаситни до подлост – предатели,

а душата ми в огъня къкри.


Пак стовариха зрънце надежда,

оглупях, като селски идиот.

Не със триста – с един имах среща,

но усещаше всеки мой ход.


И във власт ме държеше, изкъсо,

стига поглед над мен да простре,

а сърцето – готово бе бързо

на този дявол да се врече.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мило! Благодаря!
  • с галена. и...май си от малкото неща, които още ме задържат в този сайт. нищо (Диабо)лично, Ан
  • Време е да си смениш сърцето...
  • Много хубав стих!
  • Поздравления!
  • Така съм те запомнила теб - с един страхотен хъс, с една твърда нишка в емоцията, с една здрава категоричност - все характеристики, които правят лирическата ти героитя невероятно чаровна! - упорита, твърда и в с същото време много женствена, много отдадена. Благодаря за удоволствието!

  • Все пак си имала доста богат избор...
    Поздрави!
  • Внимавай!
  • Дяволски добър трябва да е бил щом е оставил такова силно чувство...
    Поздравления за искрения и хубав стих!

  • Поздрав и от мен!
  • !!!
  • Е, кажи ми сега как може Човек да му има вяра, м?
    Поздрави, Ани!
  • Човек се отпуска в едно такова съвсем лично състояние между редовете на подобна поезия... Удоволствие беше за мен, Ан!
  • Невероятно позитивен аспект, динамика, създава атмосфера на вричане!!!
Propuestas
: ??:??