Диабо(лично)
Как ме хванаха пустите дяволи,
като хищник разкъсват отвътре.
Ненаситни до подлост – предатели,
а душата ми в огъня къкри.
Пак стовариха зрънце надежда,
оглупях, като селски идиот.
Не със триста – с един имах среща,
но усещаше всеки мой ход.
И във власт ме държеше, изкъсо,
стига поглед над мен да простре,
а сърцето – готово бе бързо
на този дявол да се врече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
