Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична:
фъстъци, насекоми... И мъже –
такива, дето “лудо ме обичат”,
а с вярата ми скачат на въже.
Да, млада съм... Но с тежка диагноза:
не чакам, не забравям, не търпя.
Сърцето си поставих под наркоза,
откакто се влоши и оглупя.
И въпреки че карам на безсолно,
откриха под клепачите ми дъжд.
От теб съм го прихванала. Неволно...
Обратно си го вземай. Наведнъж.
Не ме обичай. Цялата съм в дупки –
сто грешки ампутирах досега.
Накрая се превърнах във черупка –
ваксина за хроничната тъга.
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados