12 дек. 2012 г., 20:11

Диагноза

4.5K 31 41

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.

Към куп неща съм силно алергична:
фъстъци, насекоми... И мъже –
такива, дето “лудо ме обичат”,
а с вярата ми скачат на въже.

Да, млада съм... Но с тежка диагноза:
не чакам, не забравям, не търпя.
Сърцето си поставих под наркоза,
откакто се влоши и оглупя.

И въпреки че карам на безсолно,
откриха под клепачите ми дъжд.
От теб съм го прихванала. Неволно...
Обратно си го вземай. Наведнъж.

Не ме обичай. Цялата съм в дупки –
сто грешки ампутирах досега.
Накрая се превърнах във черупка –
ваксина за хроничната тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...