Dec 12, 2012, 8:11 PM

Диагноза

  Poetry
4.5K 31 41

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.

Към куп неща съм силно алергична:
фъстъци, насекоми... И мъже –
такива, дето “лудо ме обичат”,
а с вярата ми скачат на въже.

Да, млада съм... Но с тежка диагноза:
не чакам, не забравям, не търпя.
Сърцето си поставих под наркоза,
откакто се влоши и оглупя.

И въпреки че карам на безсолно,
откриха под клепачите ми дъжд.
От теб съм го прихванала. Неволно...
Обратно си го вземай. Наведнъж.

Не ме обичай. Цялата съм в дупки –
сто грешки ампутирах досега.
Накрая се превърнах във черупка –
ваксина за хроничната тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...