22 jul 2022, 14:27

Диагнози

  Poesía » Otra
582 1 14

АПЕНДИКС

 

Дори секунда още,

ако продължа да пазя

подтиснатите мисли и чувства

дълбоко в мен,

ще получа перитонит.

Гневна съм! Да!

Че замърсяваш дните ми!

Въздухът ми!

Мечтите ми!

Край! Свърши се!

Изрязах те!

 

АСТИГМАТИЗЪМ

 

Оказа се,

Че астигматизъмът ми не е вроден,

че рефрактивната грешка

се получавала от желанието ми

да повярвам на лъжите ти.

Върви си! Прогледнах!

БУЛИМИЯ

 

Храня се от думите ти,

погледа, целувките,

прегръдки… дори от обидите.

Поглъщам жадно и невъздържано

всяко движение,

мисъл

и най- вече

празни обещания.

А после повръщам

и се мразя

За това, че не мога да си тръгна.

 

МОНОНУКЛЕОЗА – „болестта на целувката”

Знам защо бягаш.

Боиш се да не те заразя с

Любовна мононуклеоза.

Да не навляза в кръвта ти

и да се разпространя из цялото тяло.

Имай милост към себе си.

Отърви се от робството на страха

към емоции и привързаност.

Не можеш да избягаш,

Вече съм те заразила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Привет, момичета. Всеки с диагнозите си.
  • Забавна заигравка
  • Една жена отишла на лекар:
    - Докторе, умирам от корем, право гледам, криво видя, всичко, що поглъщам, като фонтан връщам, и по тивито от целувка сърцето ми като див кон препуска...
    - Гледам Ви, слушам Ви и се чудя с толкова диагнози как сте още жива?

    Харесват ми!
  • Тони, Георги, благодаря за посещението. Усмивки и бъдете здрави!
  • Интересни и оригинални стихове. Браво, Ирен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...