Диалектика
Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта,
Стара душа не се вписва в празника на любовта.
Ще ти спестя от лъжите, тръгвам без шум и вреди.
Идва редът ти елитен, да ме последваш и ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
