Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта,
Стара душа не се вписва в празника на любовта.
Ще ти спестя от лъжите, тръгвам без шум и вреди.
Идва редът ти елитен, да ме последваш и ти.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
