Диалектика
Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта,
Стара душа не се вписва в празника на любовта.
Ще ти спестя от лъжите, тръгвам без шум и вреди.
Идва редът ти елитен, да ме последваш и ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
