линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
4 jun 2011, 20:28

Диалог

  Poesía » Otra
680 0 12

Диа-лог

 

Не казвай, Време: 

"сбогом" ...

Тик-та-кай, 

спирай, 

радвай се

и се сърди...

 

Аз ливвам 

чаша студ 

във нечий огън,

за да не мръзнат 

в светлината

хорските сълзи...

 

Не казвай 

"няма"

и не се изнизвай -

не си дъга 

след летен дъжд...

 

Обичах те

- докрай -

и днес 

не мога

да те виня, 

че те наричах

с името на 

онзи грях...

 

Защо ти е 

лицето му?

Нима ти 

свое нямаш?

Събираш 

кой каквото 

ти даде?!

 

Къде 

го носиш, 

Време?

Където 

някой 

ще го разбере...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0