4 июн. 2011 г., 20:28

Диалог

681 0 12

Диа-лог

 

Не казвай, Време: 

"сбогом" ...

Тик-та-кай, 

спирай, 

радвай се

и се сърди...

 

Аз ливвам 

чаша студ 

във нечий огън,

за да не мръзнат 

в светлината

хорските сълзи...

 

Не казвай 

"няма"

и не се изнизвай -

не си дъга 

след летен дъжд...

 

Обичах те

- докрай -

и днес 

не мога

да те виня, 

че те наричах

с името на 

онзи грях...

 

Защо ти е 

лицето му?

Нима ти 

свое нямаш?

Събираш 

кой каквото 

ти даде?!

 

Къде 

го носиш, 

Време?

Където 

някой 

ще го разбере...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...