Диалог
Диа-лог
Не казвай, Време:
"сбогом" ...
Тик-та-кай,
спирай,
радвай се
и се сърди...
Аз ливвам
чаша студ
във нечий огън,
за да не мръзнат
в светлината
хорските сълзи...
Не казвай
"няма"
и не се изнизвай -
не си дъга
след летен дъжд...
Обичах те
- докрай -
и днес
не мога
да те виня,
че те наричах
с името на
онзи грях...
Защо ти е
лицето му?
Нима ти
свое нямаш?
Събираш
кой каквото
ти даде?!
Къде
го носиш,
Време?
Където
някой
ще го разбере...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Благодаря!
