Диалог
Диа-лог
Не казвай, Време:
"сбогом" ...
Тик-та-кай,
спирай,
радвай се
и се сърди...
Аз ливвам
чаша студ
във нечий огън,
за да не мръзнат
в светлината
хорските сълзи...
Не казвай
"няма"
и не се изнизвай -
не си дъга
след летен дъжд...
Обичах те
- докрай -
и днес
не мога
да те виня,
че те наричах
с името на
онзи грях...
Защо ти е
лицето му?
Нима ти
свое нямаш?
Събираш
кой каквото
ти даде?!
Къде
го носиш,
Време?
Където
някой
ще го разбере...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря!
