27 sept 2006, 13:39

Диалог

  Poesía
862 0 4
Питат:   "Докога ще раздаваш душата си?
            Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
            нима търся награда?"
Питат:   "Докога ще събираш огризките 
            от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
            за мен какво ще остане,
            ако първата болка отхвърля? -
            самотата настръхнала
            и празната рана..."

Казват: "Любовта наранява - 
            забрави я!"
Питам:  "А нима сте забравили
            как я чакахте вие?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...