Sep 27, 2006, 1:39 PM

Диалог

  Poetry
859 0 4
Питат:   "Докога ще раздаваш душата си?
            Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
            нима търся награда?"
Питат:   "Докога ще събираш огризките 
            от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
            за мен какво ще остане,
            ако първата болка отхвърля? -
            самотата настръхнала
            и празната рана..."

Казват: "Любовта наранява - 
            забрави я!"
Питам:  "А нима сте забравили
            как я чакахте вие?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...