Sep 27, 2006, 1:39 PM
Диалог
Питат: "Докога ще раздаваш душата си?
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките
от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
за мен какво ще остане,
ако първата болка отхвърля? -
самотата настръхнала
и празната рана..."
Казват: "Любовта наранява -
забрави я!"
Питам: "А нима сте забравили
как я чакахте вие?"
Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
нима търся награда?"
Питат: "Докога ще събираш огризките
от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
за мен какво ще остане,
ако първата болка отхвърля? -
самотата настръхнала
и празната рана..."
Казват: "Любовта наранява -
забрави я!"
Питам: "А нима сте забравили
как я чакахте вие?"
© Румяна Славкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
едва ли някой е забравил, едва ли
-
Много е хубаво!
-
харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много е хубаво!
Страхотно е!