27.09.2006 г., 13:39

Диалог

860 0 4
Питат:   "Докога ще раздаваш душата си?
            Не виждаш ли, че те ограбват?"
Казвам: "Надникнете в очите ми -
            нима търся награда?"
Питат:   "Докога ще събираш огризките 
            от сърцето си младо?"
Казвам: "Толкова много ми искате -
            за мен какво ще остане,
            ако първата болка отхвърля? -
            самотата настръхнала
            и празната рана..."

Казват: "Любовта наранява - 
            забрави я!"
Питам:  "А нима сте забравили
            как я чакахте вие?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...