27 oct 2018, 19:47

Диалогика

  Poesía
1K 0 1

         

 

           В квартално кафене си пиех чая

           и разговор дочух - съвсем накрая.

           На масата съседна двама млади

           горяха на любовните си глади:

           ..........................................................

           ..........................................................

-        Ръцете ти са тягостно студени!

-        Сърцето ми обаче е горещо!

-        О! Страстно търся място там за мене!

-        И още как! То крие  свято нещо.

 

-        Ще изтърпя студа на твойте длани,

          за да открия тайните в сърцето!

-        Не се измъчвай! Там е любовта ми.

          То - милото - от тебе е превзето!

 

-        Тогава ще затопля хладината

          с дъха от вулканичните ми страсти.

          Ще стигна до недрата на душата

          със чувството, което в мене властва!

 

-        Внимавай! По-горещо е от Ада!

          Но не е Ад , а Рай  от чудеса

          на обичта - макар и твърде млада,

          изгряла в неоткрити небеса.

           .......................................................

           .......................................................

          На диалога станах ням свидетел -

          на танца между страст и добродетел.

          Къде ще стигне пътят им накрая -

          във пъкъла на Ада или в Рая?!

         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На диалога станах ням свидетел -
    на танца между страст и добродетел."
    Интересно произведение. Прочетох с удоволствие. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...