27 окт. 2018 г., 19:47

Диалогика

1K 0 1

         

 

           В квартално кафене си пиех чая

           и разговор дочух - съвсем накрая.

           На масата съседна двама млади

           горяха на любовните си глади:

           ..........................................................

           ..........................................................

-        Ръцете ти са тягостно студени!

-        Сърцето ми обаче е горещо!

-        О! Страстно търся място там за мене!

-        И още как! То крие  свято нещо.

 

-        Ще изтърпя студа на твойте длани,

          за да открия тайните в сърцето!

-        Не се измъчвай! Там е любовта ми.

          То - милото - от тебе е превзето!

 

-        Тогава ще затопля хладината

          с дъха от вулканичните ми страсти.

          Ще стигна до недрата на душата

          със чувството, което в мене властва!

 

-        Внимавай! По-горещо е от Ада!

          Но не е Ад , а Рай  от чудеса

          на обичта - макар и твърде млада,

          изгряла в неоткрити небеса.

           .......................................................

           .......................................................

          На диалога станах ням свидетел -

          на танца между страст и добродетел.

          Къде ще стигне пътят им накрая -

          във пъкъла на Ада или в Рая?!

         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На диалога станах ням свидетел -
    на танца между страст и добродетел."
    Интересно произведение. Прочетох с удоволствие. Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...