Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.
Отново изгаряш, изправен пред болката.
Катериш скалите, търсейки нещото
и пак си накрая на обиколката!
Тръгваш за нова, макар и без сили,
оставил си всичко в предишните дири,
забравил за себе си част да оставиш.
А всички очакват да изпревариш!
И чудиш се имаш ли право да спреш?
Дали пък е толкоз далече финала?
Или пък да глътнеш от въздуха свеж
и да си вземеш медала?!!