Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.
Отново изгаряш, изправен пред болката.
Катериш скалите, търсейки нещото
и пак си накрая на обиколката!
Тръгваш за нова, макар и без сили,
оставил си всичко в предишните дири,
забравил за себе си част да оставиш.
А всички очакват да изпревариш!
И чудиш се имаш ли право да спреш?
Дали пък е толкоз далече финала?
Или пък да глътнеш от въздуха свеж
и да си вземеш медала?!!
© Ваня All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
