5.09.2009 г., 13:15

Дилема

970 0 0

Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.

Отново изгаряш, изправен пред болката.

Катериш скалите, търсейки нещото

и пак си накрая на обиколката!

 

Тръгваш за нова, макар и без сили,

оставил си всичко в предишните дири,

забравил за себе си част да оставиш.

А всички очакват да изпревариш!

 

И чудиш се имаш ли право да спреш?

Дали пък е толкоз далече финала?

Или пък да глътнеш от въздуха свеж

и да си вземеш медала?!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...