Обичаш и страдаш, изправяш се в нищото.

Отново изгаряш, изправен пред болката.

Катериш скалите, търсейки нещото

и пак си накрая на обиколката!

Тръгваш за нова, макар и без сили,

оставил си всичко в предишните дири,

забравил за себе си част да оставиш.

А всички очакват да изпревариш!

И чудиш се имаш ли право да спреш?

Дали пък е толкоз далече финала?

Или пък да глътнеш от въздуха свеж

и да си вземеш медала?!!