Приказен, чуден, растителен дим

идващ от там, където вечер горим.

Бавно и плавно моя спътник любим,

изпълва стаята, в която си спим.

При всеки дъх през мен преминава.

Така тихо предава невидими вести.

Вечер блажено успокоява ми нрава.

Сънищата идат по-странни и чести.

Нощният огън дръвчето поглъща.

Превръща го в един друг елемент.

В него усещам една сила могъща

и сякаш попивам я в този момент.

Усеща се как тя добре ме прегръща.

Челото ми понякога прелива от пот.

Дори странни спомени мои ми връща.

След огън почти живея втори живот.