23.02.2024 г., 20:38

Дим

799 0 0

Приказен, чуден, растителен дим

идващ от там, където вечер горим.

Бавно и плавно моя спътник любим,

изпълва стаята, в която си спим.

 

При всеки дъх през мен преминава.

Така тихо предава невидими вести.

Вечер блажено успокоява ми нрава.

Сънищата идат по-странни и чести.

 

Нощният огън дръвчето поглъща.

Превръща го в един друг елемент.

В него усещам една сила могъща

и сякаш попивам я в този момент.

 

Усеща се как тя добре ме прегръща.

Челото ми понякога прелива от пот.

Дори странни спомени мои ми връща.

След огън почти живея втори живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...