23.02.2024 г., 20:38

Дим

789 0 0

Приказен, чуден, растителен дим

идващ от там, където вечер горим.

Бавно и плавно моя спътник любим,

изпълва стаята, в която си спим.

 

При всеки дъх през мен преминава.

Така тихо предава невидими вести.

Вечер блажено успокоява ми нрава.

Сънищата идат по-странни и чести.

 

Нощният огън дръвчето поглъща.

Превръща го в един друг елемент.

В него усещам една сила могъща

и сякаш попивам я в този момент.

 

Усеща се как тя добре ме прегръща.

Челото ми понякога прелива от пот.

Дори странни спомени мои ми връща.

След огън почти живея втори живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...