Дим
797
0
0
Приказен, чуден, растителен дим
идващ от там, където вечер горим.
Бавно и плавно моя спътник любим,
изпълва стаята, в която си спим.
При всеки дъх през мен преминава.
Така тихо предава невидими вести.
Вечер блажено успокоява ми нрава.
Сънищата идат по-странни и чести.
Нощният огън дръвчето поглъща.
Превръща го в един друг елемент.
В него усещам една сила могъща
и сякаш попивам я в този момент.
Усеща се как тя добре ме прегръща.
Челото ми понякога прелива от пот.
Дори странни спомени мои ми връща.
След огън почти живея втори живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чанко Чанев Все права защищены
