23 февр. 2024 г., 20:38

Дим

803 0 0

Приказен, чуден, растителен дим

идващ от там, където вечер горим.

Бавно и плавно моя спътник любим,

изпълва стаята, в която си спим.

 

При всеки дъх през мен преминава.

Така тихо предава невидими вести.

Вечер блажено успокоява ми нрава.

Сънищата идат по-странни и чести.

 

Нощният огън дръвчето поглъща.

Превръща го в един друг елемент.

В него усещам една сила могъща

и сякаш попивам я в този момент.

 

Усеща се как тя добре ме прегръща.

Челото ми понякога прелива от пот.

Дори странни спомени мои ми връща.

След огън почти живея втори живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чанко Чанев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....