Димитровден

Poesía » Civil

757 0 2

Димитровден

Димитровден. Голям ден за разплата.

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи на светци.

Дошло е време да се разберем...

Да си претеглим земните дела.

За миг след тичането си да спрем...

И после пак да махаме с крила...

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И днес чакаме отново своя час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Благодаря за забележката,ще се опитам да направя нещичко!

2012-02-11T13:18:30+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

"пак отново"... финалният ред спешно се нуждае от ремонт.

2012-02-11T11:27:40+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0