Димитровден

Poesía » Civil

756 0 2

Димитровден

Димитровден. Голям ден за разплата.

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи на светци.

Дошло е време да се разберем...

Да си претеглим земните дела.

За миг след тичането си да спрем...

И после пак да махаме с крила...

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И днес чакаме отново своя час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Благодаря за забележката,ще се опитам да направя нещичко!

2012-02-11T13:18:30+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

"пак отново"... финалният ред спешно се нуждае от ремонт.

2012-02-11T11:27:40+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0