Feb 7, 2012, 10:39 PM

Димитровден

  Poetry » Civic
753 0 2

Димитровден

 

Димитровден. Голям ден за разплата.

Сменяват се ратаи и платци...

Природата рисува по гората,

а ние палим свещи  на светци.

 

Дошло е време да се разберем...

Да си претеглим земните  дела.

За миг след  тичането си да спрем...

И после пак да махаме с крила...

 

Избутахме сегашната година.

Прибрахме где що можехме у нас.

О, слава Богу, Злото ни отмина.

И днес чакаме отново своя  час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...