16 jul 2008, 14:14

Динозавър

  Poesía
1.2K 0 10

В ъгъла между вчера и днес

пуша цигара,

а твоята догаря без адрес!

И нямам представа

каква е тази тирада,

която ме разкъсва отвътре?

Пречистваща и светла,

родена и млада,

знам, че има НАДЕЖДА!

Тичам боса по паважа

на едно ново утро,

без стрес!!!

Една древна сянка ме обгръща!

От недрата на земята

едно яйце се излюпва

и един забравен динозавър

ококорено ме поглежда с въпроса:

Къде е?

Потъпкал рутината се чуди!

Имало и други луди!

Боли го! Страхува се,

че ще се изгуби!

Не му давам празни обещания,

а само късчета смях.

И вълшебни камъчета,

които да пуска по пътеката трудна!

За да знае

как да се върне при мен!

И при своята цигара,

която пазя в ръката си,

в стиховете и мечтите!

Догаря...

Един динозавър оставя следа,

като печат,

че нещата имат и светла страна!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...