Динозавър
В ъгъла между вчера и днес
пуша цигара,
а твоята догаря без адрес!
И нямам представа
каква е тази тирада,
която ме разкъсва отвътре?
Пречистваща и светла,
родена и млада,
знам, че има НАДЕЖДА!
Тичам боса по паважа
на едно ново утро,
без стрес!!!
Една древна сянка ме обгръща!
От недрата на земята
едно яйце се излюпва
и един забравен динозавър
ококорено ме поглежда с въпроса:
Къде е?
Потъпкал рутината се чуди!
Имало и други луди!
Боли го! Страхува се,
че ще се изгуби!
Не му давам празни обещания,
а само късчета смях.
И вълшебни камъчета,
които да пуска по пътеката трудна!
За да знае
как да се върне при мен!
И при своята цигара,
която пазя в ръката си,
в стиховете и мечтите!
Догаря...
Един динозавър оставя следа,
като печат,
че нещата имат и светла страна!!!
© Росица Илиева All rights reserved.
