aramex70 (Росица Илиева)
35 110
16.07.2008 г., 14:14 ч.

Динозавър 

  Поезия
888 0 10

В ъгъла между вчера и днес

пуша цигара,

а твоята догаря без адрес!

И нямам представа

каква е тази тирада,

която ме разкъсва отвътре?

Пречистваща и светла,

родена и млада,

знам, че има НАДЕЖДА!

Тичам боса по паважа

на едно ново утро,

без стрес!!!

Една древна сянка ме обгръща!

От недрата на земята

едно яйце се излюпва

и един забравен динозавър

ококорено ме поглежда с въпроса:

Къде е?

Потъпкал рутината се чуди!

Имало и други луди!

Боли го! Страхува се,

че ще се изгуби!

Не му давам празни обещания,

а само късчета смях.

И вълшебни камъчета,

които да пуска по пътеката трудна!

За да знае

как да се върне при мен!

И при своята цигара,

която пазя в ръката си,

в стиховете и мечтите!

Догаря...

Един динозавър оставя следа,

като печат,

че нещата имат и светла страна!!!

© Росица Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??