16.07.2008 г., 14:14

Динозавър

1.2K 0 10

В ъгъла между вчера и днес

пуша цигара,

а твоята догаря без адрес!

И нямам представа

каква е тази тирада,

която ме разкъсва отвътре?

Пречистваща и светла,

родена и млада,

знам, че има НАДЕЖДА!

Тичам боса по паважа

на едно ново утро,

без стрес!!!

Една древна сянка ме обгръща!

От недрата на земята

едно яйце се излюпва

и един забравен динозавър

ококорено ме поглежда с въпроса:

Къде е?

Потъпкал рутината се чуди!

Имало и други луди!

Боли го! Страхува се,

че ще се изгуби!

Не му давам празни обещания,

а само късчета смях.

И вълшебни камъчета,

които да пуска по пътеката трудна!

За да знае

как да се върне при мен!

И при своята цигара,

която пазя в ръката си,

в стиховете и мечтите!

Догаря...

Един динозавър оставя следа,

като печат,

че нещата имат и светла страна!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...