2 mar 2020, 8:36

Диптих

431 1 1

 

Диптих

 

1. Битиѐ...

 

От днес на случайни комети

ще пресичаме орбити с тебе –

по волята на боговете,

илѝ по каприза на жребий...

 

... На сънени гари среднощни,

подир изпуснати влакове,

в полупразни кафета и още –

на ъгъл, дето някого чакаме...

 

Ще побъбрим... За нас... За децата...

Ще задаваме много въпроси,

а на тръгване, ще ти дам и цветята,

които за друга ще нося...                               

 

 

2. Пред буря...

 

С атавистичното усещане за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината,

но синкав здрач към въздуха притуря:

изящната прозрачност на нещата,

 

които осъзнаваме едва когато

от глупост лекомислено загубим,

но и в тази яснота на Осъзнатото –

стъмнява се от следващи заблуди...

 

Някога в Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...