Диптих

1. Битиѐ...

От днес на случайни комети

ще пресичаме орбити с тебе –

по волята на боговете,

илѝ по каприза на жребий...

... На сънени гари среднощни,

подир изпуснати влакове,

в полупразни кафета и още –

на ъгъл, дето някого чакаме...

Ще побъбрим... За нас... За децата...

Ще задаваме много въпроси,

а на тръгване, ще ти дам и цветята,

които за друга ще нося...                               

2. Пред буря...

С атавистичното усещане за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината,

но синкав здрач към въздуха притуря:

изящната прозрачност на нещата,

които осъзнаваме едва когато

от глупост лекомислено загубим,

но и в тази яснота на Осъзнатото –

стъмнява се от следващи заблуди...

Някога в Океана