Mar 2, 2020, 8:36 AM

Диптих

430 1 1

 

Диптих

 

1. Битиѐ...

 

От днес на случайни комети

ще пресичаме орбити с тебе –

по волята на боговете,

илѝ по каприза на жребий...

 

... На сънени гари среднощни,

подир изпуснати влакове,

в полупразни кафета и още –

на ъгъл, дето някого чакаме...

 

Ще побъбрим... За нас... За децата...

Ще задаваме много въпроси,

а на тръгване, ще ти дам и цветята,

които за друга ще нося...                               

 

 

2. Пред буря...

 

С атавистичното усещане за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината,

но синкав здрач към въздуха притуря:

изящната прозрачност на нещата,

 

които осъзнаваме едва когато

от глупост лекомислено загубим,

но и в тази яснота на Осъзнатото –

стъмнява се от следващи заблуди...

 

Някога в Океана

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...