14 ene 2022, 10:55

Диптих:

  Poesía » Otra
751 0 0

Диптих 

 

1. Върхът...

 

От тук започва Пътят на мъжете

и тука се зараждат ветровете...

 

И тук фактически е Краят на Земята,

над него вече почва необята...

 

Нагоре са единствено Звездите:

и Времето, Вселената, Мечтите....           

 

2. Есенната птица...

 

Безмълвни жични петолиния --

осиротели в Есента...

И птиците са си заминали,

та тъжно е без Песента?...

 

И само Вятърът понякога

подръпне струните от жал

и трепва болка неизплакана

в поля от разтопен метал...

 

... но там, по жиците позвънващи,

самотна птица се черней,

сама останала и зъзнеща

след веселият полюлей...

 

По властна сила от инстинктите

каква ли, задържа я тук?...

И що не отлетя от зимните

веявици и тя на юг?...

 

... навярно не за вакханалия

останала е в Есента?...

А ти си тръгваш...

Не позна ли я: Метафората в Любовта?....

 

13.01.022.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...