14 янв. 2022 г., 10:55

Диптих:

744 0 0

Диптих 

 

1. Върхът...

 

От тук започва Пътят на мъжете

и тука се зараждат ветровете...

 

И тук фактически е Краят на Земята,

над него вече почва необята...

 

Нагоре са единствено Звездите:

и Времето, Вселената, Мечтите....           

 

2. Есенната птица...

 

Безмълвни жични петолиния --

осиротели в Есента...

И птиците са си заминали,

та тъжно е без Песента?...

 

И само Вятърът понякога

подръпне струните от жал

и трепва болка неизплакана

в поля от разтопен метал...

 

... но там, по жиците позвънващи,

самотна птица се черней,

сама останала и зъзнеща

след веселият полюлей...

 

По властна сила от инстинктите

каква ли, задържа я тук?...

И що не отлетя от зимните

веявици и тя на юг?...

 

... навярно не за вакханалия

останала е в Есента?...

А ти си тръгваш...

Не позна ли я: Метафората в Любовта?....

 

13.01.022.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...