14.01.2022 г., 10:55

Диптих:

742 0 0

Диптих 

 

1. Върхът...

 

От тук започва Пътят на мъжете

и тука се зараждат ветровете...

 

И тук фактически е Краят на Земята,

над него вече почва необята...

 

Нагоре са единствено Звездите:

и Времето, Вселената, Мечтите....           

 

2. Есенната птица...

 

Безмълвни жични петолиния --

осиротели в Есента...

И птиците са си заминали,

та тъжно е без Песента?...

 

И само Вятърът понякога

подръпне струните от жал

и трепва болка неизплакана

в поля от разтопен метал...

 

... но там, по жиците позвънващи,

самотна птица се черней,

сама останала и зъзнеща

след веселият полюлей...

 

По властна сила от инстинктите

каква ли, задържа я тук?...

И що не отлетя от зимните

веявици и тя на юг?...

 

... навярно не за вакханалия

останала е в Есента?...

А ти си тръгваш...

Не позна ли я: Метафората в Любовта?....

 

13.01.022.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...