23 jul 2012, 14:35

Дишай

  Poesía » Otra
734 0 3

Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен.
И когато не можеш.
И когато се впива във теб самотата.
И когато горчиш от илюзии,
че все пак си щастлив.
Дишай.
И когато тротоарът се влачи под теб
и стъпките ти стават невъзможни.
И когато не мислиш за мен,
защото не можеш.
Дишай.
Аз ще мисля за теб.
А после ще стегна на възел косите си.


~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....