23.07.2012 г., 14:35

Дишай

739 0 3

Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен.
И когато не можеш.
И когато се впива във теб самотата.
И когато горчиш от илюзии,
че все пак си щастлив.
Дишай.
И когато тротоарът се влачи под теб
и стъпките ти стават невъзможни.
И когато не мислиш за мен,
защото не можеш.
Дишай.
Аз ще мисля за теб.
А после ще стегна на възел косите си.


~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...