Jul 23, 2012, 2:35 PM

Дишай

  Poetry » Other
738 0 3

Ще разпусна косите си, тъмните.
И ще мисля за теб.
И за някакво обречено докосване,
което може да ме разпилее.
Дишай за мен.
И когато не можеш.
И когато се впива във теб самотата.
И когато горчиш от илюзии,
че все пак си щастлив.
Дишай.
И когато тротоарът се влачи под теб
и стъпките ти стават невъзможни.
И когато не мислиш за мен,
защото не можеш.
Дишай.
Аз ще мисля за теб.
А после ще стегна на възел косите си.


~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...