10 ago 2025, 12:13

Дишай

  Poesía
187 1 0

Дишай – дори когато те е страх,

дори в душата да е пълен крах.

Продължавай – не, не спирай –

дишай, сили в себе си намирай.

 

Дишай – дълбоко въздух поеми,

на тъга и страх не давай заеми.

Издишай бавно – себе си раздай,

ще бъде светло – като земен рай.

 

Дишай – с тебе диша и страстта,

издишай полъха на младостта.

Навън е светло, пълно с чудеса –

довери се ти на вятъра в гласа.

 

Дишай – един живот е, няма друг,

едно докосване – от цвят и звук.

Огнено дихание в гърдите носиш,

и то е твое – от никого не просиш.

 

Дишай – с теб заедно дишам аз –

топим с дихание стени от мраз.

Облаците тъмни гоним надалече –

в едно дихание сме двама вече.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...