Aug 10, 2025, 12:13 PM

Дишай

  Poetry
189 1 0

Дишай – дори когато те е страх,

дори в душата да е пълен крах.

Продължавай – не, не спирай –

дишай, сили в себе си намирай.

 

Дишай – дълбоко въздух поеми,

на тъга и страх не давай заеми.

Издишай бавно – себе си раздай,

ще бъде светло – като земен рай.

 

Дишай – с тебе диша и страстта,

издишай полъха на младостта.

Навън е светло, пълно с чудеса –

довери се ти на вятъра в гласа.

 

Дишай – един живот е, няма друг,

едно докосване – от цвят и звук.

Огнено дихание в гърдите носиш,

и то е твое – от никого не просиш.

 

Дишай – с теб заедно дишам аз –

топим с дихание стени от мраз.

Облаците тъмни гоним надалече –

в едно дихание сме двама вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...