30 mar 2015, 0:37

Дишай, човече!

2K 0 11


Този свят, красив и непонятен
всеки миг поражда порив нов!
Хей, човече, чуй ме дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!

 

Майката природа с тебе диша
зарад тебе този хубав свят,
носи дъх на цъфнала череша –
пречисти се с този аромат.

 

Виж морето лятно как ухае
на любов и слънчеви лъчи,
целуни го, вдишай го до края –
потопи го в своите гърди.

 

Улови с диханито свое
ябълков и дюлев аромат,
гроздовият дъх ще те омае
с кехлибарен и рубинен цвят.

 

Даже щом си тръгнш, не унивай –
в планината ще поникне бук...
Дай си шанс човече, дишай, дишай!
Вярвай, пак ще се завърнеш тук!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Кръстина!
  • Много оптимистична поетична изповед, която съдържа
    красиво жизнеутвърждаващо послание!
    Поздрави за жизнерадостната и мъдра поетеса!
  • Благодаря ти, Довереница!Твоите великолепни стихоотзиви винаги много ме радват!
  • Вдишах пролет примесена с вяра...
    (както би я описал Вапцаров)
    По стълбата от аромати цветни
    душата се докосва до небето...
  • Благодаря ви приятели, че споделихте! Злото и доброто, красивото и пошлото, винаги са съществували,нищо ново не се случва. Зависи от нас на кое ще дадем шанс, с каква енергия ще се заредим,за да ни има!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...