Дишай, човече!
Този свят, красив и непонятен
всеки миг поражда порив нов!
Хей, човече, чуй ме дишай, дишай,
напълни гърдите си с любов!
Майката природа с тебе диша
зарад тебе този хубав свят,
носи дъх на цъфнала череша –
пречисти се с този аромат.
Виж морето лятно как ухае
на любов и слънчеви лъчи,
целуни го, вдишай го до края –
потопи го в своите гърди.
Улови с диханито свое
ябълков и дюлев аромат,
гроздовият дъх ще те омае
с кехлибарен и рубинен цвят.
Даже щом си тръгнш, не унивай –
в планината ще поникне бук...
Дай си шанс човече, дишай, дишай!
Вярвай, пак ще се завърнеш тук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Иванова Все права защищены
